Степанова Татяна Юриевна: обща информация
- Пълно име: Степанова Татяна Юриевна
- Дата на раждане: 1966
- Място на раждане: –
- Височина: –
- Тегло: –
- Кратка биография: Татяна Юриевна Степанова е руска писателка, автор на детективски истории, включително мистични. Някои от книгите на Татяна Степанова са филмирани. Романите на автора са търсени не само от местни читатели – някои книги са преведени на чужди езици и са получили множество положителни отзиви от чуждестранни читатели.
- Образование: През 1988 г. завършва Московския държавен университет и решава да влезе в аспирантура в Юридическия институт.
Библиография
[спойлер заглавие=“Разследвания на Екатерина Петровская и Ко“]
- 1996 Звезда за една роля [= За миризмата на кръв]
- 1997 Сватба със страх [= Завръщане към мрака]
- 1998 Смъртта е в ръката ми
- 1998 Sacrifice [= Сбогом на кошмара]
- 1999 Всички нюанси на черното
- 1999 Dark Instinct
- 2000 Портите на нощта
- 2000 Невидимо огледало
- 2001 До среща със сянка
- 2001 Chimera’s Smile
- 2002 Готик колекция
- 2002 Mirage Key
- 2003 29 отровени принцове
- 2004 Мълчанието на Сфинкса
- 2004 Портокалов цвят — ароматът на траур
- 2005 Fine Ladies Rodeo
- 2006 Дамоклев меч над звездния трон
- 2006 Сбогом, Византия!
- 2006 Dark God Класация
- 2007 Сън над бездната
- 2007 Кралство на флората
- 2008 Дракони на нощта
- 2008 Прогноза – Край
- 2009 Черно и червено
- 2009 г. Празник по залез слънце
- 2010 ДНК на неземната любов
- 2010 Три богини на съдбата
- 2011 Dark Soul
- 2011 Този, който ще дойде за теб
- 2012 Valkyrie in black
- 2012 Демони без ангели
- 2013 Девет превъплъщения на котка
- 2013 Когато боговете затворят очите си
- 2014 Отровен шоколад
- 2014 г. Булката на вечността
- 2015 Колесница на времето
- 2015 Паднал ангел зад лявото рамо
- 2016 Ghost of the Nameless Lane
- 2016 Пейзаж с чудовище
- 2017 Грехове и митове на Патриаршеските езера
- 2018 Chaos Constellation
- 2018 Часовникът се движи назад
- 2019 Светъл път към никъде
- 2019 Ще умра с теб
- 2020 г. Циклоп и нимфа
- 2020 Последна истина, последна страст
[/спойлер]
Характеристики на творчеството
Романите на Татяна Степанова са случаят, когато не трябва да избирате между вълнуващ сюжет и страхотен стил. Детективите на автора са наистина добра литература, която ще бъде високо оценена не само от феновете на този жанр, но дори и от любителите на класическата литература.
Героите на романите са много правдоподобни – няма капка лъжа във всичко, за което авторът пише. Умението на автора прави героите ваши добри приятели или най-лоши врагове. За първото те боли душата, последното си готов да разкъсаш със собствените си ръце, ако имаш такава възможност.
Друга особеност на творчеството на Степанова е Москва и Подмосковието, описани с голяма любов.
Авторът винаги е клонял към жанра мистичен детектив. В последните книги тази характеристика е значително засилена. Така сюжетът на романите „Дракони на нощта“ (2008) и „Три богини на съдбата“ (2010) е изграден около темата за живота след смъртта. Романът BLACK & RED (2009) включва върколаци като герои, докато A Feast at Sunset е роман за вампири.
Степанова Татяна Юриевна биография
Степанова Татяна Юриевна е родена през 1966 г. в семейство на служители на реда. През 1988 г. завършва Московския държавен университет и решава да влезе в аспирантура в Юридическия институт. За това бяха необходими 2 години работа в полицията. През 1990 г. юридическият институт беше в окаяно състояние, така че следдипломното обучение на Татяна не се проведе, но работата в органите стана нейната основна професия.
Дебютът й в литературата е през 1994 г., когато в списание „Полиция” е публикуван първият й детектив „Леопардът”.
Основното литературно произведение на Татяна Степанова е детективска поредица за Екатерина Петровская, написана в жанра на мистичен трилър. Главните герои на поредицата: Никита Колосов (ръководител на отдел „Убийства“), Катя Петровская (кореспондент на пресцентъра на Централната дирекция на вътрешните работи), Вадим Кравченко (съпругът на Екатерина) и Сергей Мещерски (приятел на Вадим, Катя и Никита ) разследват ужасни престъпления, които се сънуват само в кошмари.
Към днешна дата Татяна Степанова работи в пресслужбата на Централната дирекция на вътрешните работи на Московска област, има чин подполковник.
Татяна също е автор на повече от две дузини романи, написани по нейно определение в жанра на мистичния трилър. Любими автори са Стивън Кинг и Томас Харис. С последния е в лична кореспонденция. От руските писатели Н. В. Гогол се ползва с безспорен авторитет. Активно се превежда и издава в чужбина. По две нейни книги са направени игрални филми: „Тъмен инстинкт“ и „Заливът на страха“.
Фантастично в творчеството на Татяна Степанова
Книгите на Степанова винаги са се отличавали в съвременната детективска литература. Всички романи на автора са солидни трилъри, шокиращи със своя сюжет, който авторът води с необичайна за жените жестокост, благодарение на което книгите на Степанова никога не са били приписвани на женски детективи.
Мистичният компонент на произведенията е една от разпознаваемите черти на автора. Освен това, ако в повечето от нейните романи в края на творбата всяко мистично събитие може да бъде обяснено по някакъв начин от позицията на реалностите, то в последните романи се наблюдава обръщане на автора към фантазията. Последните четири романа на автора, въпреки детективската история, имат ясно изразен характер на романа в жанра на ужасите. Така в романите „Дракони на нощта“ (2008) и „Трите богини на съдбата“ (2010) сюжетът е изграден около темата за живота след смъртта, в романа „ЧЕРНО И ЧЕРВЕНО“ (2009) – основният сюжетът е свързан с върколаците, а в романа „Пир по залез слънце“ – около вампирите.
Степанова Татяна Юриевна в социалните мрежи
Facebookhttps://www.facebook.com/tatjana.stepanowa
Vkontaktehttps://vk.com/t_stepanova_official
LiveLibhttps://www.livelib.ru/author/146614-tatyana-stepanova
Интервю
Здравейте, Татяна Юриевна! Казват, че писатели не се правят, а се раждат. Но е важно да осъзнаете целта си навреме. Моля, разкажете ни как започна всичко и как успявате да опишете толкова достоверно работата на разследващите органи?
Професията на следовател ми е позната, защото майка ми работи като следовател почти 10 години на Петровка, 38. И тя, и баща ми бяха служители на МВР, така че тази професия ми беше позната от детството.
Завърших Юридическия факултет на Московския държавен университет. Ломоносов, но отначало искаше да избере академична кариера в Юридическия институт, да влезе в аспирантура и за това беше необходимо да работи на „земя“. И тогава татко ми предложи: „Отидете в отдела за вътрешни работи на Химки като следовател за една година. Ще учиш задочно в аспирантура и ще работиш.“
В резултат на това работих като следовател в Химки в продължение на 4 години, а след това животът ми се промени: открих вестник „На стража“.
Това беше толкова славно полицейско управление на Централната дирекция на вътрешните работи на Московска област, с отличен екип и всичко беше толкова интересно там, че Юридическият институт, простете ми, персоналът там, ми се стори такъв скучно нещо.
И тогава отидох на работа в Пресцентъра. Но този четиригодишен опит от моята самостоятелна работа като следовател не беше забравен, но ми помага много в писането на книги.
Във вашите книги, които са доста сурови, понякога се долавят ехо от нашумели съвременни престъпления. Откъде и как ти хрумна идеята за нов роман?
Е, първо идва идея, някакъв вид скица. Нещо те боли и мислиш – но това може да се окаже интересно. Тогава всичко започва да се оформя. И искам да го разкажа страхотно, така че читателите да се интересуват.
Аз самият съм голям фен на добре разказаните истории – не непременно детективски или мистични. Винаги се радвам, когато чуя или прочета.
А сега искам да предложа нещо мое на скъпите читатели.
В новата книга „Демони без ангели“ се обърнахте към темата за Чернобил, на какво се дължи това?
Знаеш ли, имам много японски приятели във Facebook. Наскоро един приятел дойде от Япония, говорихме много. Събитията в атомната електроцентрала Фукушима за нея и семейството й са днешна реалност, там всичко се е променило – страната, хората след тази авария.
Помнят и Чернобил. И ни се струва, че са минали толкова много години, всичко е вече толкова отдавна, далеч. И си помислих: децата, които се родиха там през онази година – те вече са възрастни млади хора. Как живеят те? Как може да се развие животът им?
Е, това беше началото, първоначалната идея, а след това се появи детектив.
Главните герои на този роман измислени герои ли са или имат прототипи?
Главните герои са измислени.
Но истината е, че Чернобил все пак не е свършил, той все още е там, той съществува, той дими под саркофага си.
И през съдбите, през сърцата на хората вървеше като колело. И всичко това се случи в нашата памет, в наше присъствие, ние сме свидетели на всичко това.
Въпреки че си мислим, че вече сме забравили за всичко. Забравил ли си?
Осиновени момчета – героите в книгата „Демони без ангели“ – са третирани любезно и заобиколени от любовта на приемните семейства.
Шуша, дъщерята на депутата, напротив, смята себе си за лишена от родителска любов.
И всички стават престъпници.
Според вас какво влияние оказва родителската любов върху формирането на личността на детето? И толкова ли е важна средата, в която расте?
Родителската любов към детето е цял свят. А какво друго има едно малко дете освен родителска любов? Децата, получили искрена любов и грижа от родителите си, са щастливи деца.
В романа бях пристрастен към фразата: „Библията има отговори на всички въпроси. Просто трябва да можете да ги намерите.“ Съгласни ли сте с това твърдение?
Казват, че Библията има отговори на всички въпроси. Но като цяло кой ще го проверява? Първо, трябва да направите пълен окончателен списък с въпроси. Възможно ли е това?
Романът се казва „Демони без ангели“. Вероятно безоко същество седи във всеки от нас и ръководи действията ни, но за някои това става съвест, а някой живее по заповед на демон. Възможно ли е да победите демона в себе си и как да го направите?
Да победиш демона в себе си… Да, за едно желание трябва само веднага да раздадеш орден.
Работите в жанра на мистичния трилър. Според вас мистичните сили външни прояви ли са или нашите тъмни желания и мисли?
Веднага трябва да кажа, че не вярвам в мистични сили (в никакви). Но съм чувал толкова много истории от хора: някой вярва в тези сили като външни прояви, някой смята това за нашето тъмно подсъзнание. Аз съм писател, всеки път взимам от всички тези интерпретации това, което ми трябва за моята книга.
Любовната линия на главния герой на вашите книги, Катя Петровская, е много сложна, връзката й със съпруга й често е на ръба, а в последните книги Катя вече мисли за развод. Имате ли отговор на въпроса каква е тайната на дългия щастлив семеен живот? И съществува ли изобщо – дълъг и щастлив семеен живот?
Има дълъг щастлив семеен живот. Казвам това, защото го знам със сигурност, по примера на моите родители. Те имаха брак, на който може само да се завижда.
Наскоро имаше бурен спор за съвременните мъже на нашия уебсайт. Полицейската професия е една от най-мъжките и смели. Мислите ли, че съвременните мъже се различават от връстниците си преди двадесет години?
Честно казано, не съм сигурен, че съвременните мъже са по-различни от връстниците си преди двадесет, четиридесет, сто години.
Те носят различни костюми, карат различни, модерни коли, използват мобилни телефони вместо телеграф.
Всички тези чипове на мъжете се променят – да, но самите те едва ли се променят.
Какви качества цените в мъжете?
Това, което най-много ценя в един мъж… Хм. Когато човек, и дори глупак – това е такава скука, такова гадно.
Много мимолетни женски персонажи във вашите романи са успешни, богати, добре поддържани и красиви – с една дума, мечтата на бляскавите момичета. И все пак в повечето случаи това са нещастни жени. Какво мислите, че прави една жена щастлива?
О, женско щастие… Това е такава синя или златна птица…
Това, което на пръв поглед изглежда чисто женско щастие – един толкова малък уютен свят изведнъж става тесен.
Когато една жена осъзнае, че е личност, че е господарка на собствената си съдба, че целият свят е пред нея и изборът е неин, тя е свободна в избора си как да живее, тогава тя е щастлива.
Но все пак нещо липсва. Винаги нещо не достига за пълното щастие, нали?
Почти всяка твоя книга съдържа еротични сцени. Кога мислите, че те са подходящи в произведение на изкуството?
Еротични сцени в книгата…
Да, това е толкова ярка боя в палитрата на писателя. Това е метод за емоционално въздействие върху читателя. Какво ще кажете без еротични сцени?
Творчеството за теб удоволствие ли е или сладко брашно?
Честно казано, писането е голямо удоволствие за мен.
Разбира се, че съм ужасно мързелива и понякога наистина не ми се седи на масата на лаптопа, мързелът е майка… времето е толкова хубаво… и изобщо…
Но всичко това избледнява, щом „влезеш“ там, в онзи свят, който сам създаваш на страниците на нова книга.
Познавате ли понятието „творческа криза“? И как се справяте с него?
Понятието „творческа криза“ ми е напълно непознато. Толкова много истории на склад – да има време за разказване.
Кой от вашите романи смятате за най-успешен? Защо?
От всичките си книги аз самият най-много ценя „Сън над бездната“.
За мен това е крайъгълен камък, нов етап, когато открих нови възможности на жанра за себе си.
Знам, че името на писателката Татяна Степанова е известно не само в Русия. В кои други държави се издават вашите книги? Как и кога започна сътрудничеството с чуждестранни издателства? Кои романи са най-популярни там?
Книгите ми се издават в Германия, България, Полша.
Пет от романите ми са публикувани в Германия, като се съди по немските сайтове, особено популярни са „Звезда за една роля“ и „Смъртта в моята ръка“.
Германците сами избраха пет мои книги за превод в нашето издателство Ексмо. Съдейки по рецензиите, преводачът там е отличен, читателите го харесаха.
Два от вашите романи са филмирани. Това са „Тъмен инстинкт“ и „Готическа колекция“, по които е заснет сериалът „Заливът на страха“. Какво чувства авторът, когато вижда героите си на екрана?
Хареса ми адаптацията на „Dark Instinct“.
Любов Казарновская – а аз съм отдавнашен фен на нейния глас – толкова точно изигра оперната певица Марина Зверева.
Там сценарият е написан от Бородянски и той е майсторът.
А режисьор беше един прекрасен, сега, уви, починал – Михаил Йосифович Туманишвили.
„Заливът на страха“ също е наред, но там всичко беше проточено за 8 епизода. Как е възможно това в трилър, където има „съспенс“, нямам представа.
Като цяло, когато един автор види книгата си на екрана като филм, той се радва като дете, само защото толкова големи артисти играят вашите герои.
В „Тъмен инстинкт“ например играе Ирина Скобцева. И Станислав Говорухин се появи в малък епизод. Да, прекланям се пред тях. Можете, разбира се, да мърморите, но не вярвайте, когато сценаристите казват, че „не ми хареса филмът“. Гледат всичко отначало със затаен дъх, залепени за екрана.
Тогава, разбира се, те започват да критикуват – това не е правилно, това не е правилно, те изопачиха идеята. Но писателите трябва да простят тази слабост.
Вие страхотно, дори бих казал, поетично описвате местата, където се развива действието на вашите романи. След като прочетете книгата, човек наистина иска незабавно да отиде в Карпатите, които бяха обсъдени в книгата „Сън над бездната“ или до Куршската коса, където Катя и Вадим почиваха в романа „Готическа колекция“. В краен случай, разходете се по московските булеварди или седнете в кафене на Frunzenskaya Embankment. Вие сте градски човек по природа или сърцето ви е отдадено на предградията?
По природа съм типичен градски жител. Роден съм, израснал съм и живея в Москва.
Много обичам Москва. Но, разбира се, част от сърцето принадлежи на Московска област, все пак работих двадесет години в Централната дирекция на вътрешните работи на Московска област.
Където и да отидем! Такива места, такава красота и толкова много тайни, такава аура за трилъри на места – спиращи дъха, настръхвам. И изглежда тихо, дачи, една дума – Московска област.
Вашата героиня Катя Петровская обича почивката на плажа, съпругът й Вадим Кравченко е почитател на активния живот, а техният приятел и колега Сергей Мещерски е собственик на агенция за екстремен туризъм. Какъв тип ваканция предпочитате? Къде обичате да релаксирате най-много?
Не обичам плажа, екстремните дейности или дейности на открито.
Обичам, знаеш как: да летиш, например, до Рим и да се чувстваш там като у дома си, сякаш никога не си напускал Москва. Така обичам.
Какво четеш в свободното си време? Кой е любимият ви писател и какво обяснява този избор?
Аз съм отдаден фен на европейските трилъри и мистичните трилъри,
, но е по-професионално.
Почивайки си, чета пиеси. Много обичам Том Стопард. Два пъти ходих в Аркадия в театъра на Малая Бронная, само за да чуя текста от сцената, между другото, те поставиха прекрасно представление.
Някой от „студиото“ като е сложил „Изобретението на любовта“ – определено ще отида.
Вашата героиня Катя Петровская обича и умее да се облича добре, запозната е с всички модни тенденции и марки, а вие какъв стил на облекло харесвате? Обичате ли токчетата толкова, колкото вашата героиня?
Обичам високи токчета, но нося предимно балетки.
Обичам дънки и бели тениски. И рокли!
И изобщо понякога ми става лошо от пазаруване. И тогава всичко виси в килера.
Кое от домашните любимци живее във вашата къща?
Домашен любимец… Тъжна тема за загуба.
В продължение на 16 години семейството ми и аз споделяхме подслон с най-умното прекрасно създание – нашата костенурка Череп. Самият той дойде при нас в дачата с изкълвана черупка и остана 16 години.
Той беше толкова готин, независим, знаеше всичко, обикаляше навсякъде. Той изтича колкото може по-бързо към повикването.
Уви, той почина. И сега е просто невъзможно да се доведе някой на негово място, защото паметта на легендарния череп е все още жива.
Вие сте талантлив и успешен писател, занимавате се с това, което обичате, книгите ви се издават в чужбина, а сериали са базирани на тях. И все пак за какво мечтаете сега?
Винаги има какво да се намери. Не, няма да го направя.
И последният въпрос. Като ваш стар читател не мога да не попитам: ще се върне ли от Кавказ един от вашите герои – чаровният началник на отдел „Убийства“ Никита Колосов, който отдавна и несподелено е влюбен в Катя?
О, хората винаги питат за Никита Колосов.
Да, той е в Кавказ, там има много работа. Като всички мъже, той е амбициозен, мечтае за звания, кариерно израстване, награди, подвизи.
Иска да стане генерал.
Той ми каза тук – той напълно забрави за Катя … е, почти забрави. Ах, ах, това е животът.
Е, остава да му пожелаем по-големи звезди на пагоните, но по-щастлива съдба!
Благодаря ви, че се съгласихте да отговорите на въпросите ми. И с нетърпение очаквам нови интересни истории.
Снимка
